May 3, 2013, 11:10 AM

До последен дъх

  Poetry
893 0 0

Казват – любовта радост носи на всеки,
а аз все правя грешки...
Най–неподходящият винаги избирам
и така сърцето си на страдания обричам.

 

Искам слънце в живота ми да заблести -
и знаеш ли – искам това да си ти!
Срещах се и бях с много мъже, но
ти единствен плени моето сърце!

 

Повярвай, нощем само тебе сънувам.
За нас – по детски, наивно бленувам.
Тъй силно мечтая за ден, в който няма да има пречки
и хванати ръка за ръка заедно да извървим трудните пътечки!

 

Колкото и трудно да е – от тебе няма да се откажа.
Ако искат  – нека всички ме съдят, но едно ще им докажа:
че истинската любов в живота идва само веднъж   
и щом я срещнеш  - не можеш тъй лесно да и обърнеш гръб - 
                               бориш се за нея, приятелю, до последен дъх!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Апостолова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....