3 may 2013, 11:10

До последен дъх

  Poesía
902 0 0

Казват – любовта радост носи на всеки,
а аз все правя грешки...
Най–неподходящият винаги избирам
и така сърцето си на страдания обричам.

 

Искам слънце в живота ми да заблести -
и знаеш ли – искам това да си ти!
Срещах се и бях с много мъже, но
ти единствен плени моето сърце!

 

Повярвай, нощем само тебе сънувам.
За нас – по детски, наивно бленувам.
Тъй силно мечтая за ден, в който няма да има пречки
и хванати ръка за ръка заедно да извървим трудните пътечки!

 

Колкото и трудно да е – от тебе няма да се откажа.
Ако искат  – нека всички ме съдят, но едно ще им докажа:
че истинската любов в живота идва само веднъж   
и щом я срещнеш  - не можеш тъй лесно да и обърнеш гръб - 
                               бориш се за нея, приятелю, до последен дъх!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Апостолова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...