Fontaine (Димитър Димчев)
172 1264
3 июл. 2009 г., 23:37

До пресипа... 

  Поэзия
1642 1 8

Потопен в езерото, дълбокото,

виждах сенките там, сред дърветата,

и без дори да съм онзи - пророкът,

припознах в тях очите ти,

светещи.

 

От тях заслепен, сред градините с праскови,

аз изплувах, докосващ листата им,

над които дъждът силно тряскаше,

и откъснах една... самотата си.

 

Сам откъснах я, сякаш бе прежда,

сякаш мостра е - едничка истина,

но бях погален от някой със нежност,

беше ти... моя обич неистова.

 

И те сгуших в прегръдка сред тъмното,

В надпревара ръцете ми пипаха,

теб, момичето, с което осъмвах,

всеки миг, всяка нощ.

До пресипа...

© Димитър Димчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за хубавия отзив
  • Страхотна емоция е заредена в стиха ти!Хареса ми!
  • браво!
    стихотворението е прекрасно
  • Крадец!!!
    Крадецът на праскови ...
    носталгично ми стана...
  • По скоро е плод на въображението ми. Не мога да открия човек с моите представи за живота, именно това се опитвам да потърся в стиха си. Във всеки мой стих напоследък. Да потърся себе си, в отговор да намеря него... този който трябва да бъда
  • Труден е бил пътят към тази любов.
    Но си струва.
    Поздрав!
  • Караш всяко женско сърце да тупти... в очакване на невъзможна нощ
  • Красиво и нежно..
Предложения
: ??:??