rudin (Иван Христов)
858 1444
31 авг. 2015 г., 00:00

До сетния ден 

  Поэзия » Любовная
379 0 3

И тогава пред теб бяха пътища бели, 
но остана да бъдеш принцеса до мен.
А очите ти жадни не бяха видели
и частица от свят към добро променен.

                                                                               

И с какво съм заслужил аз твоята щедрост, 
моя малка, голяма и вечна любов?
Аз се радвах и плачех с душата ти ведра
и четях твойте мисли, и поглед, и зов.

 

Затова, ако днес ти предложат да тръгнеш
непознатия свят да пребродиш без мен, 
ще откажеш, аз знам, ще ме мило прегърнеш
и останеш принцеса до сетния ден.

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??