До сетния ден
И тогава пред теб бяха пътища бели,
но остана да бъдеш принцеса до мен.
А очите ти жадни не бяха видели
и частица от свят към добро променен.
И с какво съм заслужил аз твоята щедрост,
моя малка, голяма и вечна любов?
Аз се радвах и плачех с душата ти ведра
и четях твойте мисли, и поглед, и зов.
Затова, ако днес ти предложат да тръгнеш
непознатия свят да пребродиш без мен,
ще откажеш, аз знам, ще ме мило прегърнеш
и останеш принцеса до сетния ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
