rudin (Иван Христов)
865 1445
31 ago 2015, 0:00

До сетния ден 

  Poesía » De amor
341 0 3

И тогава пред теб бяха пътища бели, 
но остана да бъдеш принцеса до мен.
А очите ти жадни не бяха видели
и частица от свят към добро променен.

                                                                               

И с какво съм заслужил аз твоята щедрост, 
моя малка, голяма и вечна любов?
Аз се радвах и плачех с душата ти ведра
и четях твойте мисли, и поглед, и зов.

 

Затова, ако днес ти предложат да тръгнеш
непознатия свят да пребродиш без мен, 
ще откажеш, аз знам, ще ме мило прегърнеш
и останеш принцеса до сетния ден.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??