rudin (Иван Христов)
865 1445
Aug 31, 2015, 12:00 AM

До сетния ден 

  Poetry » Love
340 0 3

И тогава пред теб бяха пътища бели, 
но остана да бъдеш принцеса до мен.
А очите ти жадни не бяха видели
и частица от свят към добро променен.

                                                                               

И с какво съм заслужил аз твоята щедрост, 
моя малка, голяма и вечна любов?
Аз се радвах и плачех с душата ти ведра
и четях твойте мисли, и поглед, и зов.

 

Затова, ако днес ти предложат да тръгнеш
непознатия свят да пребродиш без мен, 
ще откажеш, аз знам, ще ме мило прегърнеш
и останеш принцеса до сетния ден.

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??