1 авг. 2007 г., 11:09

До сетния си час 

  Поэзия
761 0 13
Лежа в старата река.
Под луната нова.
С роза в ръка.
Пея за безнадеждната мечта
и за любовта.
Тишината акомпанира
на моя глас.
Дует странен сме -
Ин и Ян.
Животните не се страхуват.
Приближават.
Завладяни от напевния ни глас.
Ако можех като самодива да те прилаская
и да ми отвърнеш със страст.
Но аз не спирам да мечтая
и да пея.
И така до сетния си час.
Нали казват, че мечтите се сбъдват?!?
Затова няма да спирам да пея за нас.

© Ванина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??