Aug 1, 2007, 11:09 AM

До сетния си час

  Poetry
945 0 13
Лежа в старата река.
Под луната нова.
С роза в ръка.
Пея за безнадеждната мечта
и за любовта.
Тишината акомпанира
на моя глас.
Дует странен сме -
Ин и Ян.
Животните не се страхуват.
Приближават.
Завладяни от напевния ни глас.
Ако можех като самодива да те прилаская
и да ми отвърнеш със страст.
Но аз не спирам да мечтая
и да пея.
И така до сетния си час.
Нали казват, че мечтите се сбъдват?!?
Затова няма да спирам да пея за нас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!Вярвай и ти-послушай собствения си съвет!
  • Браво отново! Мечтите се сбъдват, ако вярваш! Така че вярвай и продължавай да пишеш така хубави стихове! Поздрав!
  • Благодаря Дарче!
  • Понякога е трудно да вярваш!Благодаря Христо!
  • Сбъдват се, Ванина!!! Само трябва да го вярваш. Поздрави!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....