1 ago 2007, 11:09

До сетния си час 

  Poesía
821 0 13
Лежа в старата река.
Под луната нова.
С роза в ръка.
Пея за безнадеждната мечта
и за любовта.
Тишината акомпанира
на моя глас.
Дует странен сме -
Ин и Ян.
Животните не се страхуват.
Приближават.
Завладяни от напевния ни глас.
Ако можех като самодива да те прилаская
и да ми отвърнеш със страст.
Но аз не спирам да мечтая
и да пея.
И така до сетния си час.
Нали казват, че мечтите се сбъдват?!?
Затова няма да спирам да пея за нас.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??