1.08.2007 г., 11:09 ч.

До сетния си час 

  Поезия
760 0 13
Лежа в старата река.
Под луната нова.
С роза в ръка.
Пея за безнадеждната мечта
и за любовта.
Тишината акомпанира
на моя глас.
Дует странен сме -
Ин и Ян.
Животните не се страхуват.
Приближават.
Завладяни от напевния ни глас.
Ако можех като самодива да те прилаская
и да ми отвърнеш със страст.
Но аз не спирам да мечтая
и да пея.
И така до сетния си час.
Нали казват, че мечтите се сбъдват?!?
Затова няма да спирам да пея за нас.

© Ванина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??