dansyto (Данаил Таков)
816 3638
30 сент. 2019 г., 07:29  

Сбогом, Професоре... 

  Поэзия
1322 2 7

В душата ми роди се тишина,

за миг сърцето сякаш спря да бие.

Угаснала частица светлина,

изгря в небето, дето страшно вие.

 

От болка, че отиде си Човек,

със главно Ч, със добрина, с харизма.

Какъв за Бога стана тоя век,

пречупи ни през алчната си призма.

 

А истините в твоите слова,

отекваха, но кой да осъзнае!

От жажда за безсмислени неща,

днес хората не търсят и покая.

 

Но ти оставаш, думите кънтят,

осколки от шрапнели се забиват.

В телата ни, които не болят,

защото умовете ни загиват.

 

В памет на проф. Юлиан Вучков! Поклон!

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мило посвещение! Почивай в мир, Професоре!
  • Да, колоритен и огнен образ!
    За съжаленние, пое по звездния път...неизбежния земен завършек.
    Поклон!
  • Всъщност той беше колоритен. Емоционален. И да, сигурно се е случвало да греши. Между другото в нета на много места приписват това стихотворение на Иван Вазов. Понякога ме ядосваха предаванията му, обаче хората си правеха гаргара, а той беше чист човек и истински родолюбец.
    Младене, има една приказка - за мъртвия или добро, или нищо. Би трябвало да я знаеш.
  • На мен не ми е жал, просто като за всеки земен човек. Защото това значи, да ми е жал, колкото за изнасилвача от Сотиря, например! Само ще ти пиша, че Господ се смее, когато ни слуша да си правим планове. Пожелавам ти, дълголетие, Младене, както и на всички хора! А това не ти ли звучи странно! Животът е превратен, нима не си го разбрал, никой не знае в коя групичка е! Поздрави!
  • Странно заглавие. Какво означава: "До скоро, Професоре"? Че авторът има предвид, че желае по-скоро да се срещне с проф. Вучков? Това би било възможно само ако той отиде при него, защото обратното е невъзможно. Не го съветвам, обаче, да избързва. Що се касае лично до мен, то аз никак не бързам да се включа в групата за скорошна среща с проф. Вучков. Бог да го прости! Жал ми е за него като за всеки земен човек, простил се с живота. Но не ми е жал за неговите предавания. Те бяха вопиюща демонстрация на върховна некомпетентност. В едно от тях той обяви, че автор на великото стихотворение на гениалния унгарски поет Шандор Петьофи:

    "Две неща ми трябват на земята.
    Те са любовта и свободата.
    Жертвал бих живота безвъзвратно за любов.
    Любовта да дам за свободата съм готов!"

    бил Юлиус Фучик!!! В друго предаване пък гордо заяви, че автор на:

    "Кат Русия няма втора
    тъй могъща на света..."

    бил дядо Вазов, докато и най-слабите ученици знаят, че това е писано от дядо Петко Славейков.
  • Дано намери покой душата на Вучков. Той имаше суетна, и неспокойна душа. И остър език. Ще ми липсва.
  • 😢 😢 😢 Поклон!
Предложения
: ??:??