Сбогом, Професоре...
В душата ми роди се тишина,
за миг сърцето сякаш спря да бие.
Угаснала частица светлина,
изгря в небето, дето страшно вие.
От болка, че отиде си Човек,
със главно Ч, със добрина, с харизма.
Какъв за Бога стана тоя век,
пречупи ни през алчната си призма.
А истините в твоите слова,
отекваха, но кой да осъзнае!
От жажда за безсмислени неща,
днес хората не търсят и покая.
Но ти оставаш, думите кънтят,
осколки от шрапнели се забиват.
В телата ни, които не болят,
защото умовете ни загиват.
В памет на проф. Юлиан Вучков! Поклон!
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Мило посвещение! Почивай в мир, Професоре!
-
Да, колоритен и огнен образ!
За съжаленние, пое по звездния път...неизбежния земен завършек.
Поклон! -
Всъщност той беше колоритен. Емоционален. И да, сигурно се е случвало да греши. Между другото в нета на много места приписват това стихотворение на Иван Вазов. Понякога ме ядосваха предаванията му, обаче хората си правеха гаргара, а той беше чист човек и истински родолюбец.
Младене, има една приказка - за мъртвия или добро, или нищо. Би трябвало да я знаеш. -
На мен не ми е жал, просто като за всеки земен човек. Защото това значи, да ми е жал, колкото за изнасилвача от Сотиря, например! Само ще ти пиша, че Господ се смее, когато ни слуша да си правим планове. Пожелавам ти, дълголетие, Младене, както и на всички хора! А това не ти ли звучи странно! Животът е превратен, нима не си го разбрал, никой не знае в коя групичка е! Поздрави!
-
Странно заглавие. Какво означава: "До скоро, Професоре"? Че авторът има предвид, че желае по-скоро да се срещне с проф. Вучков? Това би било възможно само ако той отиде при него, защото обратното е невъзможно. Не го съветвам, обаче, да избързва. Що се касае лично до мен, то аз никак не бързам да се включа в групата за скорошна среща с проф. Вучков. Бог да го прости! Жал ми е за него като за всеки земен човек, простил се с живота. Но не ми е жал за неговите предавания. Те бяха вопиюща демонстрация на върховна некомпетентност. В едно от тях той обяви, че автор на великото стихотворение на гениалния унгарски поет Шандор Петьофи:
"Две неща ми трябват на земята.
Те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно за любов.
Любовта да дам за свободата съм готов!"
бил Юлиус Фучик!!! В друго предаване пък гордо заяви, че автор на:
"Кат Русия няма втора
тъй могъща на света..."
бил дядо Вазов, докато и най-слабите ученици знаят, че това е писано от дядо Петко Славейков. -
Дано намери покой душата на Вучков. Той имаше суетна, и неспокойна душа. И остър език. Ще ми липсва.
-
😢 😢 😢 Поклон!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
