30 sept 2019, 7:29  

Сбогом, Професоре...

  Poesía
1.5K 2 7

В душата ми роди се тишина,

за миг сърцето сякаш спря да бие.

Угаснала частица светлина,

изгря в небето, дето страшно вие.

 

От болка, че отиде си Човек,

със главно Ч, със добрина, с харизма.

Какъв за Бога стана тоя век,

пречупи ни през алчната си призма.

 

А истините в твоите слова,

отекваха, но кой да осъзнае!

От жажда за безсмислени неща,

днес хората не търсят и покая.

 

Но ти оставаш, думите кънтят,

осколки от шрапнели се забиват.

В телата ни, които не болят,

защото умовете ни загиват.

 

В памет на проф. Юлиан Вучков! Поклон!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мило посвещение! Почивай в мир, Професоре!
  • Да, колоритен и огнен образ!
    За съжаленние, пое по звездния път...неизбежния земен завършек.
    Поклон!
  • Всъщност той беше колоритен. Емоционален. И да, сигурно се е случвало да греши. Между другото в нета на много места приписват това стихотворение на Иван Вазов. Понякога ме ядосваха предаванията му, обаче хората си правеха гаргара, а той беше чист човек и истински родолюбец.
    Младене, има една приказка - за мъртвия или добро, или нищо. Би трябвало да я знаеш.
  • На мен не ми е жал, просто като за всеки земен човек. Защото това значи, да ми е жал, колкото за изнасилвача от Сотиря, например! Само ще ти пиша, че Господ се смее, когато ни слуша да си правим планове. Пожелавам ти, дълголетие, Младене, както и на всички хора! А това не ти ли звучи странно! Животът е превратен, нима не си го разбрал, никой не знае в коя групичка е! Поздрави!
  • Странно заглавие. Какво означава: "До скоро, Професоре"? Че авторът има предвид, че желае по-скоро да се срещне с проф. Вучков? Това би било възможно само ако той отиде при него, защото обратното е невъзможно. Не го съветвам, обаче, да избързва. Що се касае лично до мен, то аз никак не бързам да се включа в групата за скорошна среща с проф. Вучков. Бог да го прости! Жал ми е за него като за всеки земен човек, простил се с живота. Но не ми е жал за неговите предавания. Те бяха вопиюща демонстрация на върховна некомпетентност. В едно от тях той обяви, че автор на великото стихотворение на гениалния унгарски поет Шандор Петьофи:

    "Две неща ми трябват на земята.
    Те са любовта и свободата.
    Жертвал бих живота безвъзвратно за любов.
    Любовта да дам за свободата съм готов!"

    бил Юлиус Фучик!!! В друго предаване пък гордо заяви, че автор на:

    "Кат Русия няма втора
    тъй могъща на света..."

    бил дядо Вазов, докато и най-слабите ученици знаят, че това е писано от дядо Петко Славейков.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...