Сбогом, Професоре...
В душата ми роди се тишина,
за миг сърцето сякаш спря да бие.
Угаснала частица светлина,
изгря в небето, дето страшно вие.
От болка, че отиде си Човек,
със главно Ч, със добрина, с харизма.
Какъв за Бога стана тоя век,
пречупи ни през алчната си призма.
А истините в твоите слова,
отекваха, но кой да осъзнае!
От жажда за безсмислени неща,
днес хората не търсят и покая.
Но ти оставаш, думите кънтят,
осколки от шрапнели се забиват.
В телата ни, които не болят,
защото умовете ни загиват.
В памет на проф. Юлиан Вучков! Поклон!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
