24 апр. 2008 г., 10:51

До следващата среща

1.3K 0 31
Отбий се в мен.
Аз чакам те, вековна!
По стъпките
познавам, че си тук.
Не си отивай!
Няма да те помня!
Животът ми след
тебе ще е глух,
очакващ допира от
твоето завръщане.
Но този път ще
бъдеш непознат.
Измислен и създаден
за прегръщане -
потребен, във
един реален свят.
Обичай ме обсебващо.
По мъжки.
Доверие заключвай
във сърцето ми.
Да бъдем непокорни.
Без задръжки.
Не винаги един
на друг обречени.
Аз мога да ти
давам свободата,
дори да бъда
твоята пътека
до следващата
среща - неочаквана,
събрала от
потребност два Човека.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...