24 апр. 2008 г., 10:51

До следващата среща

1.3K 0 31
Отбий се в мен.
Аз чакам те, вековна!
По стъпките
познавам, че си тук.
Не си отивай!
Няма да те помня!
Животът ми след
тебе ще е глух,
очакващ допира от
твоето завръщане.
Но този път ще
бъдеш непознат.
Измислен и създаден
за прегръщане -
потребен, във
един реален свят.
Обичай ме обсебващо.
По мъжки.
Доверие заключвай
във сърцето ми.
Да бъдем непокорни.
Без задръжки.
Не винаги един
на друг обречени.
Аз мога да ти
давам свободата,
дори да бъда
твоята пътека
до следващата
среща - неочаквана,
събрала от
потребност два Човека.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...