24.04.2008 г., 10:51

До следващата среща

1.3K 0 31
Отбий се в мен.
Аз чакам те, вековна!
По стъпките
познавам, че си тук.
Не си отивай!
Няма да те помня!
Животът ми след
тебе ще е глух,
очакващ допира от
твоето завръщане.
Но този път ще
бъдеш непознат.
Измислен и създаден
за прегръщане -
потребен, във
един реален свят.
Обичай ме обсебващо.
По мъжки.
Доверие заключвай
във сърцето ми.
Да бъдем непокорни.
Без задръжки.
Не винаги един
на друг обречени.
Аз мога да ти
давам свободата,
дори да бъда
твоята пътека
до следващата
среща - неочаквана,
събрала от
потребност два Човека.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...