До следващото лято
Отивам си от лятото и нося
в косите си дихания солени,
в очите – отпечатъците боси
и силата на паднал на колèне.
Във шепите ми кротко е заспала
(до смърт е уморена) бяла мида.
Милиони литри щастие пресяла,
тя мен избра – щастлива да си иде.
Не знам дали откърмила е бисер,
напук на тях, на морските стихии,
но знам, че някой с мен я е орисал –
да бъде къс седефена магия.
Отивам си от лятото. Без тен.
Запазила съм в топлото си тяло
лъчи, откраднати на Еньовден.
До следващото лято. Отначало.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Попова Все права защищены
