13 авг. 2019 г., 08:40  

До следващото лято 

  Поэзия
5.0 / 13
741 10 9
И сякаш вятърът - пастир безумен,
подгонил облаците като стадо,
опровергава нечии спорни думи,
че чувствата остават вечно млади…
Разкъсани, копнежите ми плуват -
глухарчета, със парашути същи...
А вятърът платната им издува
и ги отнася надалеч от вкъщи!...
Във мен остават стъбълцата само -
оголени и тънки - бедни, жалки...
Нима съм жертва на самоизмама?...
А исках малко, исках толкоз малко!... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Все права защищены

Предложения
  • Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...
  • Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...

Ещё произведения »