Aug 13, 2019, 8:40 AM  

До следващото лято

  Poetry
867 10 9

И сякаш  вятърът - пастир безумен,

подгонил облаците като стадо,

опровергава нечии спорни думи,

че чувствата остават вечно млади…

 

Разкъсани,  копнежите ми плуват -

глухарчета, със парашути  същи...

А вятърът платната им издува

и ги отнася надалеч от вкъщи!...

 

Във мен остават стъбълцата само -

оголени и тънки - бедни,  жалки...

Нима съм жертва на самоизмама?...

А исках малко, исках толкоз малко!...

 

Дали във следващото синьо лято

глухарчетата в мене ще опазя?...

Ще моля този шегобиец вятър:

„Поспри!...Душата ми без тях ще страда!”

 

Да утоля изгарящата  жажда

да чувствам, да се радвам, че живея!...

Надежди нови в мене да се раждат,

копнежите да сбъдна да успея!...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...