До следващото лято
И сякаш вятърът - пастир безумен,
подгонил облаците като стадо,
опровергава нечии спорни думи,
че чувствата остават вечно млади…
Разкъсани, копнежите ми плуват -
глухарчета, със парашути същи...
А вятърът платната им издува
и ги отнася надалеч от вкъщи!...
Във мен остават стъбълцата само -
оголени и тънки - бедни, жалки...
Нима съм жертва на самоизмама?...
А исках малко, исках толкоз малко!...
Дали във следващото синьо лято
глухарчетата в мене ще опазя?...
Ще моля този шегобиец вятър:
„Поспри!...Душата ми без тях ще страда!”
Да утоля изгарящата жажда
да чувствам, да се радвам, че живея!...
Надежди нови в мене да се раждат,
копнежите да сбъдна да успея!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
