До следващото сбогом, Дъщеричке...

Поэзия

975 0 23

* * *

За последен път те виждах може би,

ти толкоз малка бе, а сякаш го разбираше.

С веждички сключени, а погледът - изкри,

погледна ме... и мъката напираше...

Понечи за последно да се гушнем,

направи стъпчица една,

а майка ти - ръката ти не пусна,

така я дръпна - сякаш изпращя...

Ти толкоз малка бе, сред коридорите огромни,

свидетел тих, на алчност и... "разплата",

а сякаш бе самичка и бездомна,

сред фоайето на Съдебната палата...

Майка ти, повлече те нататък,

а ти зад нея, плахо се обърна,

Любовта ми знай... е твоя, без остатък,

и помни че... с мисълта си, те прегърнах...

До... следващото сбогом...

Дъщеричке...

* * *

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

smile1 (Валка)

Прав си!Чак ме заболя!Радвам се,че не съм го преживяла,и децата ми също.
По-силна от тази обич,няма!!!

2008-08-13T03:20:18+03:00
Индиана (Криси)

Няма сбогом за такава Любов! Аплодисменти!!!!!

2008-07-13T22:11:50+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Жестокост във човешки измерения
без право на обжалване от детските
очички със застинало недоумение.
С какво ли обичта си да заместим?

Разплака ме!Разтърсващ стих!

2008-06-23T18:32:30+03:00
ilie (Илияна Илиева)

Много ме разчувства!Минала съм от там!Приеми поздрава ми от цялото ми сърце!

2008-06-18T02:13:23+03:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Благодаря ви че онтово се спряхте за малко тук - прегръдки на всички ви!

2008-06-18T00:10:53+03:00