Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
15.06.2008 г., 12:09 ч.

До следващото сбогом, Дъщеричке... 

  Поезия
778 0 23

*           *            *

 

За последен път те виждах може би,

ти толкоз малка бе, а сякаш го разбираше.

С веждички сключени, а погледът - изкри,

погледна ме... и мъката напираше...

Понечи за последно да се гушнем,

направи стъпчица една,

а майка ти - ръката ти не пусна,

така я дръпна - сякаш изпращя...

Ти толкоз малка бе, сред коридорите огромни,

свидетел тих, на алчност и... "разплата",

а сякаш бе самичка и бездомна,

сред фоайето на Съдебната палата...

Майка ти, повлече те нататък,

а ти зад нея, плахо се обърна,

Любовта ми знай... е твоя, без остатък,

и помни че... с мисълта си, те прегърнах...

 

 

До... следващото сбогом...

Дъщеричке...

 

*          *            *

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??