Кажи ми, чуваш ли ме, Татко,

обичан мой и тъй далечен?

В молитва песенна, накратко

към Теб - Всемирен и Всевечен,

изплаквам всичките сълзи,

додето прах и пепел стана…

По сърцето ми без жал пълзи

болка от солена рана.

Примолвам се: кажи ми, Боже,

защо ли вяра в Теб изгубих?

И за черния ми грях ли тоже

ме наказа и се влюбих?

Не!

Ти на печал не ме обричаш!

Аз сама от теб побягнах

и забравяйки, че ме обичаш,

пак сама в греха си паднах.

Мъж един с очи-катрани

в съня ми жадно ме изпива.

Обичам го! А той се храни

с това, което ме убива -

от страст налудна обладан е,

обвит в неземна красота,

и гневен люби ме от пладне,

та чак до полунощ и след това!

Обичта не знае ли какво е

или за друга някоя я пази?

Защо превзема всичко мое

и в своята любов ме мрази?

Какво ли има във ума му?

Защо се давя в двете му зеници?

Нима не съм и аз в съня му

и ще умрем... като самотни птици?