До Татко
Кажи ми, чуваш ли ме, Татко,
обичан мой и тъй далечен?
В молитва песенна, накратко
към Теб - Всемирен и Всевечен,
изплаквам всичките сълзи,
додето прах и пепел стана…
По сърцето ми без жал пълзи
болка от солена рана.
Примолвам се: кажи ми, Боже,
защо ли вяра в Теб изгубих?
И за черния ми грях ли тоже
ме наказа и се влюбих?
Не!
Ти на печал не ме обричаш!
Аз сама от теб побягнах
и забравяйки, че ме обичаш,
пак сама в греха си паднах.
Мъж един с очи-катрани
в съня ми жадно ме изпива.
Обичам го! А той се храни
с това, което ме убива -
от страст налудна обладан е,
обвит в неземна красота,
и гневен люби ме от пладне,
та чак до полунощ и след това!
Обичта не знае ли какво е
или за друга някоя я пази?
Защо превзема всичко мое
и в своята любов ме мрази?
Какво ли има във ума му?
Защо се давя в двете му зеници?
Нима не съм и аз в съня му
и ще умрем... като самотни птици?
© Фери All rights reserved.
