До теб ако във този миг ме няма,
ще спре часовникът и времето ще спре,
да бъда аз стрелката му голяма
ми повелява твоето сърце...
До теб ако не бях във този ден,
без слънце тъмно щеше да ти бъде,
защото в моя поглед устремен
с надежда твоят образ там се къпе.
До теб ако не бях през тази зима,
от мен да вземаш жадно топлина,
направих те частица неделима,
завит с любовната ми пелена...
До теб ако не бях във тоз живот,
без пролети той щеше да премине,
без радостта от моя плод
какви ли щяха да са твоите сезони...
© Ирена Георгиева Все права защищены