До теб съм, мамо
910
1
19
Нежна струна в нощта зазвъня.
Кой така виртуозно засвири?
Може би от далечна звезда
ангел бял долетял е ефирен
да изпее ми сам песента -
за любов, за тъга, за раздяла
и да сложи перце синева
във душата за теб зажадняла.
Щом докосна я, капна сълза
сбрала цялата болка неземна
и навред закънтя тишина...
Боже, колко е стегнат ярема!
Как оловно сърцето тежи,
примка черна в небето се вие,
сякаш дяволът сам е решил
светлината в света да убие.
Но разсече небето искра.
Заваля звезден дъжд. Просветли се.
И дочух глас до болка познат.
"Тук съм, мамо. До теб. Събуди се!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
