До теб съм, мамо
909
1
19
Нежна струна в нощта зазвъня.
Кой така виртуозно засвири?
Може би от далечна звезда
ангел бял долетял е ефирен
да изпее ми сам песента -
за любов, за тъга, за раздяла
и да сложи перце синева
във душата за теб зажадняла.
Щом докосна я, капна сълза
сбрала цялата болка неземна
и навред закънтя тишина...
Боже, колко е стегнат ярема!
Как оловно сърцето тежи,
примка черна в небето се вие,
сякаш дяволът сам е решил
светлината в света да убие.
Но разсече небето искра.
Заваля звезден дъжд. Просветли се.
И дочух глас до болка познат.
"Тук съм, мамо. До теб. Събуди се!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
