До тътен ще мълчи грехът ми!
***
Не ме прегръщай...
аз съм уморена!
Не ме щади...
от истини боля!
Но болката от Бог ми е дарена
и сaмо в нея мога да летя!
Не ме забравяй....
дълго съм поена...
като замръзнала единствена сълза!
От студностите вече съм калена...
забравена съм...
само в мрачността...
________________
Пресъхнал взор
пося нощта ми...
ще чакам пак
до тътен да мълчи...
Грехът ми черен
във гърдите сиви
и някак пак да преболи...
Отново да простиш,
любими...
аз твърде малка
не разбрах...
че нощите са се взривили
от сЪлзите...
а не от страх...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Арлина Все права защищены
