До тътен ще мълчи грехът ми!

May 2, 2009, 10:40 AM

Poetry

998 0 7

***

Не ме прегръщай...
аз съм уморена!
Не ме щади...
от истини боля!
Но болката от Бог ми е дарена
и сaмо в нея мога да летя!

Не ме забравяй....
дълго съм поена...
като замръзнала единствена сълза!
От студностите вече съм калена...
забравена съм...
само в мрачността...

________________

Пресъхнал взор
пося нощта ми...
ще чакам пак
до тътен да мълчи...
Грехът ми черен
във гърдите сиви
и някак пак да преболи...
Отново да простиш,
любими...
аз твърде малка
не разбрах...
че нощите са се взривили
от сЪлзите...
а не от страх...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Litta (Деница Георгиев)

2009-10-08T08:12:08+03:00

Красива в болката си,свободна в нея...и пак съм там.
Елишка (Елица Стоянова)

2009-05-11T14:00:58+03:00

Уникален финал! И не само...
Поздрави, Арли!
Tomad (Тома Кашмирски)

2009-05-06T01:33:37+03:00

Еха, Арлина.
Разкошно е.
Но, малко куцо заглавие, не мислиш ли?
Aneta_kz (Анета)

2009-05-03T21:10:04+03:00

,,...болката от Бог ми е дарена''

!!!
Болезнено силно!
lips_of_angels (Ем)

2009-05-02T19:14:52+03:00

!!!
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

2009-05-02T15:43:21+03:00

Малко като една горяща душа Хареса ми, поздравления
magnum (Венцислав Янакиев)

2009-05-02T12:00:00+03:00

прекрасно е стихотворението ти , Арлина
и тази меланхолия ... напомня ми с нещо за Дебелянов не знам защо но ...
поздравявам те