2 may 2009, 10:40

До тътен ще мълчи грехът ми! 

  Poesía
1001 0 7

***

Не ме прегръщай...
аз съм уморена!
Не ме щади...
от истини боля!
Но болката от Бог ми е дарена
и сaмо в нея мога да летя!

Не ме забравяй....
дълго съм поена...
като замръзнала единствена сълза!
От студностите вече съм калена...
забравена съм...
само в мрачността...

________________

 

Пресъхнал взор
пося нощта ми...
ще чакам пак
до тътен да мълчи...
Грехът ми черен
във гърдите сиви
и някак пак да преболи...
Отново да простиш,
любими...
аз твърде малка
не разбрах...
че нощите са се взривили
от сЪлзите...
а не от страх...

© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??