До утре...
Пази любовта си за утре
и нежните ласки за летните вечери,
сега вече е есен и трябва да тръгваш...
по пътя, унесен в мислите си...
Пази радостния трепет в гърдите си,
за тогава, когато ще видиш очите ми,
сега времето е неподходящо... разбирам,
притихнала съм зад стъпките ти... и чакам...
Но ти пази любовта си за утре
и нежните ласки за летните вечери,
когато аз ще съм друга и есенно
ще бъде сърцето ми...
16.11.13 г.
Автор: Моника Стойчева
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Моника Стойчева Все права защищены
Тя- Любовта в повечето слуаи наистина не остава, остават само спомените, но пък може би е само знак, за предстоящата истинска, знае ли човек...