Luna13
147 результатов
Всеки път когато споменаваш
НЕЯ
преглъщам тъгата си
заедно с няколко глътки студено вино на вечеря.
Всеки път, когато ми разказваш как си я прегръщал ...
  252 
Душата ѝ е струна на Луна
откъсната от морско дъно...
И шепот нежен на крила
докосват твоя дъх... неуловимо.
Устните ѝ бледосини ...
  577 
Гледам в синята бездна
на погледа ти...
там има толкова скрита
болка, която искам да изтрия
с устни и нежността на жена, ...
  487 
Осъждаш устните ѝ без да знаеш,
безмълвни, как крещят в нощта..
В червените нюанси, молят Бог да
я избави от черна нощ и самота...
И дъжд когато тихо капе ...
  764 
  1312 
  1317 
Няма по –тъжна картина на света от една красива наранена жена... Виждам я всеки ден... в различни образи. Тя не говори за своите слабости, защото никой не я пита. Свикнала е да чува, че сама си е виновна за всичко. Светът я сочи с пръст, като открита язва за своите собствени, прикрити недъзи. Тя мъл ...
  2060 
***
Не се притеснявай
от непризнанието, приятелю.
Не всеки може да разбере
душата ти.. ...
  412 
  2096 
  2521 
  1491 
Ева запали цигара в тъмното. Загледа се през прозореца на своята сивота. Не можеше да се усмихне дори с ъгълчетата на начервените си устни. Защо ли ги рисуваше, за какво и за кого?... Едва ли се мислеше за красавица, защото гледаше все в земята и рядко вярваше на комплименти. Всичките бяха толкова ф ...
  890 
Съблечи последната ми дреха
и ще видиш как под раните отляво
все още диша споменът от месец юни...
Поугаснала е суетата,
клоните тежат без плод ...
  1719 
Прободе ѝ зениците,
за да не вижда лудостта ти...
но тя мечтеше да полети
до синьото на небосклона.
Отряза ѝ крилете, за да ...
  393 
Тъжният дъжд на Възкресение... днес,
това са сълзите на Спасителя...
Тъгува за нас...
Докато ние пием вино.
Смеем се, ...
  418 
  665 
  547 
Зимни криле
крехки като
пеперуди от лед....
Чупят се, не могат да летят-
без нежност.... ...
  340 
Окована в грях,
душата ми се моли
през сълзи...
А отвън, ти
разбиваш крехкостта ù ...
  574 
Ментов чай
с лъжичка вдъхновение
от болка.
Предвкусвам лъжата
на любовта ти.... ...
  1410 
Не причинявай болка на сетивата ми,
моля те....
с дългите пръсти на безумието си...
Онова лебедово крило,
изгубено в калната локва отвън... ...
  363 
Цигарата гори
между пръстите ми...
Мисля си за истината,
дали е виолетова жена
с червени устни ...
  1364 
Затръшвам врати след себе си,
една след друга.
Далечни трясъци... Боли...
Запалвам цигара. Една сълза изгори сърцето ми...
За последен път съм такава глупачка! ...
  1301 
Вече съм мъртва, вече не дишам....
Чувстваш ли как ножът, разрязва плътта ми?
Вените не пулсират с любов, а с викът на нощта....
Болката едва се побира в чашата с вино. Пия я бавно...
без дъх за живот.... ...
  679 
Счупеният циферблат
на времето,
показва множество лица
с белези от събития.
Нарциси в огледалото ...
  558 
Прахта по перваза
прикрива чувствата, неумело....
Чашите въздишат в празнота.
По дъното лепне утайка от минало...
парфюмираните рани, кървят ...
  463 
Облягам глава на стъклото.
От устните ми се отронват симфонии,
мъчителна нежност …
за теб...
Но ти не си тук, ...
  439 
Изморих се от думи,
толкова думи!....
Все един и същи...
болезнени... високопарни...
Изгубват се в пукнатините на душата ми, ...
  445 
Забравих устните си...
в мисълта ти,
за да те топлят
и изпиват през нощите,
когато ме няма.... ...
  478 
Често сънувам,
Ерозиите на душата си...
Разбити криле.
Някакви стени в
Обещания без бъдеще....
  491 
Розов лист на паважа,
отнесен от вятъра.
Спомен за нея.
aвтор: Моника Стойчева
дата: 15.06. 2015 г.
  593 
***
Ъглите на стаята,
мълчаливо пазеха
спомени за нас.
*** ...
  684 
Никой не притежава времето,
нито вятъра или зениците на Луната...
Бягаш устремен към новото -
безпътна самота?!....
Лъжата е воал на очите ти, ...
  572 
Раните все още кървяха...
безшумни под червените устни...
Морето бе жестоко, солено.
Отпивах големи глътки,
без страх, ...
  413 
Разтварям недъгавата страна
на душата си в глупава чаша със вино...
Червено. Като кръвта
на нанесените от мен рани,
бездиханни безкрайни... ...
  415 
мразя слънчевите лъчи през зимата
сега е времето на снеговете
и мъглите
скучните портрети
старите книги ...
  448 
Самотата обича да рисува
мъртви цветя
тежко падащи завеси във мрака...
Сълзите ù са вдъхновение...
в солта им се разтваря болката ...
  446 
Захаросани обещания,
а отвътре горчат...
Може би е безсмислено да
се търсят червени
цветя, които не вехнат в мъглите... ...
  540 
Тази вечер тъмнината се облече в
лунно-сребърна безумна рокля...
Разхождаше мислите си самодоволно
с празни очи на безкрайно високи обувки...
Намерила малка бутилка уиски ...
  677 
Онова есенно дърво на пътя
винаги стоеше с приведени клони...
листата му падаха безшумно по паважа,
защото в този ден имаше вятър...
Нормална сезонна картина ...
  396 
Предложения
: ??:??