Nov 18, 2013, 6:13 PM

До утре...

  Poetry » Love
896 0 8

Пази любовта си за утре
и нежните ласки за летните вечери,
сега вече е есен и трябва да тръгваш...
по пътя, унесен в мислите си...


Пази радостния трепет в гърдите си,
за тогава, когато ще видиш очите ми,
сега времето е неподходящо... разбирам,
притихнала съм зад стъпките ти... и чакам...


Но ти пази любовта си за утре
и нежните ласки за летните вечери,
когато аз ще съм друга и есенно
ще бъде сърцето ми...

16.11.13 г.
Автор: Моника Стойчева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....