8 мая 2018 г., 22:03

До утре...

1.7K 0 1

Оставям те... да ме отведеш оттук...
да се понесем в пространствата...
после моят дъх да шептú „Настигнú ме...”
... и изгубили своите очертания...
да достигнем точката на съвършенството...
където времето е едничкото „сега”...
желанията се опростяват до „искам те”...
щастието е тръпката през телата...
и нежното отмаляване приспива мечтите...

до утре...

                                                 © Павлина Петрова 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Произведението е включено в:

Една разсънена сълза 🇧🇬

Една разсънена сълза
10,00 BGN
2.3K 1

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...