До върха на пръстите
Където и да съм – ще ме намери
и няма да поиска да се връщам.
Ще седне и ще помълчим. Безвремие,
в което ще си кажем всичко.
Ще диша с моя дъх от устните.
Достатъчно е. Повече не искам.
Тогава знам, че той си мисли същото.
И капе мисълта ни върху листа.
Точката, където свършва погледът
като магнит привлича неговия.
И вече няма връщане. Желание,
което пари до върха на пръстите.
Поисках да му кажа нещо важно,
което се страхуваше да бъде.
Прошепна: „Знам. Обичам в тебе всичко...”
И сложи многоточие след края...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Соня Георгиева Все права защищены
...
Благодаря!
