SoniaGeorgieva (Соня Георгиева)
16 32
1 мая 2014 г., 19:56

До върха на пръстите 

  Поэзия
487 0 5

Където и да съм – ще ме намери

и няма да поиска да се връщам.

Ще седне и ще помълчим. Безвремие,

в което ще си кажем всичко.

 

Ще диша с моя дъх от устните.

Достатъчно е. Повече не искам.

Тогава знам, че той си мисли същото.

И капе мисълта ни върху листа.

 

Точката, където свършва погледът

като магнит привлича неговия.

И вече няма връщане. Желание,

което пари до върха на пръстите.

 

Поисках да му кажа нещо важно,

което се страхуваше да бъде.

Прошепна: „Знам. Обичам в тебе всичко...”

И сложи многоточие след края...

© Соня Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??