3 апр. 2024 г., 20:16

Добре, че хората не разговарят с птици 

  Поэзия » Философская
200 4 5

А пролетта ми – кротка заблудена есен,
в очите нейни и сама не се познах.
Мъгливо - сиви са, изплакват всяка песен,
дори и на врабците станали за смях.

 

Зеленото ли?  То е само камуфлажът,
три пръски светещи – измерени до грам,
а гълъбите цял ден гукат – да разкажат,
защо е листопаден моят златен храм.

 

Добре, че хората не разговарят с птици
и не разбират нещо казано без глас.
Аз пролет съм и есен... Просто многолици...
В тъгата си се смея... повече от вас.

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??