Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
3.04.2024 г., 20:16 ч.

Добре, че хората не разговарят с птици 

  Поезия » Философска
199 4 5

А пролетта ми – кротка заблудена есен,
в очите нейни и сама не се познах.
Мъгливо - сиви са, изплакват всяка песен,
дори и на врабците станали за смях.

 

Зеленото ли?  То е само камуфлажът,
три пръски светещи – измерени до грам,
а гълъбите цял ден гукат – да разкажат,
защо е листопаден моят златен храм.

 

Добре, че хората не разговарят с птици
и не разбират нещо казано без глас.
Аз пролет съм и есен... Просто многолици...
В тъгата си се смея... повече от вас.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??