Бях мла­да клон­ка не­цъ­ф­тя­ла
и жа­д­на за лю­бов. Но зи­ма бя­ла
ско­ва­ла бе зе­мя­та и не­бе­то,
и по­ри­ви­те, бли­ка­щи в сър­це­то.
Пле­нил ме бе сту­дът в мъ­г­ли­те гъ­с­ти.
Пла­ше­ше ме вя­тър с ле­де­ни­те пръ­с­ти.
Скър­ца­ше със зъ­би тя­го­с­т­но ге­ра­нът:
- Спи, не се про­бу­ж­дай! За лю­бов е ра­но!
Но грей­на лъч в очи­те ти за­с­ме­ни
и лу­да тръ­п­ка за­тан­цу­ва в ме­не.
Про­те­г­нах ус­т­ни - то­п­ли­на да пия,
пъ­тя към ме­ч­ти­те с те­бе да от­к­рия. ...