Добре, че се открихме
Бях млада клонка нецъфтяла
и жадна за любов. Но зима бяла
сковала бе земята и небето,
и поривите, бликащи в сърцето.
Пленил ме бе студът в мъглите гъсти.
Плашеше ме вятър с ледените пръсти.
Скърцаше със зъби тягостно геранът:
- Спи, не се пробуждай! За любов е рано!
Но грейна лъч в очите ти засмени
и луда тръпка затанцува в мене.
Протегнах устни - топлина да пия,
пътя към мечтите с тебе да открия.
Едно докосване... И виж ме само -
разкошен цвят лежи на твойто рамо.
Ти пиеш аромата ми горчиво-сладък.
Във мене зрее плод - божествен залък.
Любими мой, добре, че се открихме!
Добре, че ледовете с теб стопихме.
Сега се къпем в слънчева позлата,
заситили със обич нежна сетивата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Богданова Всички права запазени
