Добре дошла в сърцето Пролет
Полепва влажно утринта
по устни, с взор от длан отпили
сме ехо, гласно в песента
на звучни ласки ... нежномили.
В букет събрани до душа
разпукват чувства лекокрили
и знам, че никак не греша
щом с обич в тях сме се открили.
С дъха на пролетни цветя
избухват в полет синьо-сиви
крила, с които в теб летя
с очи до видимост – красиви.
При равноденствие сънят
прелива ... от нескрити мисли.
Животът в миг поруменя
разтворен, в образите живи...
Върху клавишите денят,
танцува в скерцо многопръстно.
Върху пияното съня
твори сонети с мен - до късно.
Октавите - в букет цветя
разтварят звук до съвършенство.
Избухва цветно пролетта
до дъх, изпълнена с блаженство...
През равноденствие не спя,
прозорецът до късно - свети
и думи тихичко шептя,
като молитви те са светли...
До тебе с мисъл ще се спра,
на раменете ти глава ще сложа
и с обич ще те избера
с усмивка ... без да те тревожа.
Пристъпва смело утринта,
а аз се сгушвам слънцегрейно
на славейчето в песента!
Изливам обич - медолейно...
Избухва мълком пролетта!
Разпуква с цвят по клонки време.
Изпълвам дните с радостта,
а думите са благото им семе.
Покълва шепотът в пръстта
и слушам как расте тревата...
Ще спра! И теб ще избера
с целувка нежна - над словата!
Честита да е пролетта!
(Добре дошла да е
в сърца,
изпълнени със красота...)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоанна Все права защищены
Споделена да е любовта и радостта ни.
