24 июл. 2014 г., 23:25

Добре дошъл

1.6K 0 9

Добре дошъл, нечакан, непоканен.

Добре дошъл, нетърсен, нежелан.

Ще сложа хляб а чашите ще станат,

свидетели на мъртвият ни блян.

Това небе е старо и познато.

И тази нощ прилича на рефрен.

А послеслова в думите в нещата,

отново ще ни връща към Гоген.

Пастелни краски, форми причудливи,

красив пейзаж и много самота...

Дори да знаем как сме се открили,

остава ни въпроса за целта.

Къде ще бъдем? Как ще оцелеем?

Къде, кога и как ще продължим!?

Целта е ясна - пътят е неверен.

А още ли пътеки ще сменим!?

 

Добре дошъл, но по-добре си тръгвай.

Не са ми нужни стари грехове.

Пастелни чувства стават за картина.

Но в наш'та среща липсват цветове.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валдемар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса!!!
  • Впечатляващо!
  • Хубаво, философски обосновано - ритмика, музика, поанта...
    Поздрави.
  • Първо трябва дъждът да отмие всичко старо,наслоено с годините и после грейва седемцветна дъга,тя е най-добрия ориентир,към новото,чистото и красивото.
  • Хубаво, съдържателно и поучително!Харесах, Валдемар, и го оценявам!
    Поздравление и хубав ден!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...