Добре дошъл
Дали нахраних птичките с частици от душата си,
които по пътеката за теб оставих, за да стигнеш
до сърцето ми.
Веднъж докосната от теб недостижимия,
отново искам да ме имаш. Непорочно мое,
влюбено страдание.
Вулканично, страстите във мен изригнали
как могат да изгаснат? Виновен само си,
че са разпалени.
Надеждата, понякога е страшно наказание,
не умира, седи и чака единствено притихнала
в мълчание.
Оставих портите си днес отворени с разбити катинари,
изхвърлих до един ключовете и надпис сложих
"Добре дошъл в сърцето ми"
само пътя остава да намериш... ТИ, недостижимия...
© Христина Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Оставих портите си днес отворени с разбити катинари,
изхвърлих до един ключовете и надпис сложих
"Добре дошъл в сърцето ми"
само пътя остава да намериш... ТИ, недостижимия...
Ето това ме впечатли. Лично аз оценявам идеята и чувството което предизвика в мен. Мисля, че става ясно от коментара ми.
Няма лошо да харесаш или не някое произведение. Коментарното поле е именно за това. Аз обръщение към автора от Цветански, обаче не видях. -
По-важното е, че вратите са отворени. Я си представи, че е намерил пътя, пък то заключено да се окаже.
Хареса ми идеята Христина!
Извини ме моля те за последвалото:
Аз не съм от подмазващите! Стиха има стойност! Дали не прекалявате Цветански, цапайки чужди коментарни полета? -
Мисана...ако вземеш да пометнеш от мазнотия..не се чуди...всички го виждат, но никой няма да ти го каже. Пусти страх! Само внимавай да не се размажеш от подмазване, поете!
-
Една толкова искрена и долбока лирична изповед, че тя не може да остави безучастен никой, който прочете горните редове. Откровено си признавам, че аз вътрешно настръхнах от силата на вложеното чувство.
"Дали нахраних птичките с частици от душата си, които
по пътеката за теб оставих, за да стигнеш до сърцето ми...
Оставих портите си днес отворени с разбити катинари,
изхвърлих до един ключовете и надпис сложих
"Добре дошъл в сърцето ми"
само пътя остава да намериш... ТИ, недостижимият..."
Поздравление и най-висока оценка за този изключителен поетичен текст, Христина!
Ще кажа само, в заключение, че който и да е Недостижимият, Той е един щастливец, че има кой да пише за него такива разтърсващи слова!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
На тези други мога да пожелая смислени дни с надеждата, че все някога ще намерят да правят нещо по-стойностно от това да се дракат и да маскарят чужди полета, а на всички останали, които са тук просто за удоволствие, защото обичат да пишат и да четат поезия, им пожелавам хубава творческа седмица с много усмивки!