Добре дошъл
Дали нахраних птичките с частици от душата си,
които по пътеката за теб оставих, за да стигнеш
до сърцето ми.
Веднъж докосната от теб недостижимия,
отново искам да ме имаш. Непорочно мое,
влюбено страдание.
Вулканично, страстите във мен изригнали
как могат да изгаснат? Виновен само си,
че са разпалени.
Надеждата, понякога е страшно наказание,
не умира, седи и чака единствено притихнала
в мълчание.
Оставих портите си днес отворени с разбити катинари,
изхвърлих до един ключовете и надпис сложих
"Добре дошъл в сърцето ми"
само пътя остава да намериш... ТИ, недостижимия...
© Христина All rights reserved.