Нощта разкъса черния си фрак
и литна от гръдта и́ птица бяла.
Окъпа в злато хребетите пак
вълшебен лъч на утрин засияла.
Разсъниха се росните треви.
Брезите по съседски зашумяха.
Врабчетата подадоха глави
от своите гнезда и се разсмяха.
Разроши ги игривият ветрец,
глухарчета подгони из полето.
Лалета сплете в пролетен венец
и прати ги по облак на небето.
Прехласнаха се медните пчели
по алената ризка на божура,
а паяче с невидими игли
копринен дом да шие пак се втурна.
Събуди ме нагиздено петле,
извило глас над тучните полета.
Добре дошъл, усмихнат ден! Дойде!
И слънцето ни маха от небето.
© Деница Ангелова Все права защищены