Добре ли си?
- Добре ли си?
- Добре съм, много ясно.
Защо, бе, не изглеждам ли прекрасно?
- Виж какво, пред мене не минава.
С бодряшки вид недей ме заблуждава!
Нали те виждам - дори вода не пиеш...
Стъъълб!!! Внимавай, че ще се пребиеш!
Изглеждаш сякаш си "от вихъра отнесен".
Не чу ли, пуснаха любимата ти песен?
Доскоро си умираше по нея.
Дори ме караше със тебе да я пея.
Кажи ми честно, има ли ти нещо?
От мен да криеш, някак си е смешно.
Говори, не мигай като риба!
Знаем се, чета те като книга.
Рано или късно ще признаеш.
Знам, че дълго няма да изтраеш.
- Леле, копеле, ужасно си нахален.
Ами имах скоро миг прощален.
Миг, от който нищо не спасява.
Тъжна бучка в гърлото оставя.
Ще ми мине, само два, три дена.
Скоро съм отново на терена.
Нали съм печен, всичко ще забравя.
(Лъжа яко, но какво да правя?!)
Кушел
http://kushel.blog.bg/drugi/2013/07/07/-trevoja-se-nakyde.1127558
© Куш Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Непринудено, откровено!
Поздрав! -
Прощалните мигове са тъжно нещо. Долових горчивата ирония, но ето,че си пак на терена!
Поздрави, Куш!Пишеш интересно. -
Аз гласувах с 6, не с 3
-
Куш, поезията е дар свисше и е духовна категория... няма много общо с образованието. Или ако има, то е за други цели и други потребности.
А понякога за поезията в душата думите не могат... и тогава е музиката... Когато и тя не може - тогава е може би нирвана... -
Хареса ми! Истинско е!
-
Елена, не съм поет в смисъл, че никога не не съм учил правилата за писане и ако нещо се получи, то е чиста случайност.
Естествено е, че няма ли коментари, просто си си губил времето напразно.
Оценките са формални и нещо като средство за натриване на носа. На мен тройки ми слагат три индивида, колкото да ме разсмиват. Истинската обида е игнорирането. Следващото ми стихо е посветано на нравите и обичаите в българските сайтове -
Не си поет, ама... "не на мене тия"
Пишеш много хубаво и всичко, написано е смислено и актуално.
Че на всичкото отгоре си откровен, добронамерен и истинен в творбите си - те го показват абсолютно.
А за обществото в сайта - ами да, и тук хората не са подбирани с конкурс, а и да са - все тая.
Започвам и аз да си мисля отчаяно, че хуманно общество на база човек, не може да има...
Дай Боже да се лъжа и да съм в абсолютна заблуда по този въпрос!!!
Искам го с цялата си същност!
Поздравления за отново хубавия стих!
ПП Куш, и докато ти пишат анонимните двойки и тройки, радвай се, все още има за какво да ти завиждат
Почнат ли само отлични без коментари... приели са те или просто са се убедили, че не са интересни с шоуто си -
Кети, не зная. Твърде рано е да си съставя мнение. Но това, което е очевидо, е че и тук атмосферата не се различава съществено от на другите сайтове. Следващото ми стихо ще е на тая тема.
-
Откровения - гнездото на странните птици! Поздрав и от мен!
-
adjo (Ангел ): 27-01-2014г. 00:42
Поднесено е много интересно и мелодично.Добър подход
---------------------------------------------------------------------
Не съм поет. Така ми е хрумнало в момента, като разговор с приятел. А иначе е по истински случай.
Много са ми смешни разни пишман юнаци, които още докато се логнат и ми праскат две тройки, а уж го обявяват. Хайде де. -
Поднесено е много интересно и мелодично.Добър подход
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Хареса ми! Истинско е!
---------------------------------------------------------------------
Да, прекалено истинско е, направо автобиографично.
Ако ти кажа, Елена, как прописах стихове, няма да повярваш. Това стана преди 5 години под влиянието на силни политически емоции. Бяхме се събрали в един сайт с различни политически пристрастия и се замервахме цяла година със стихове. Сигурно съм написал над 500. Мнооого по късно в друг сайт започнах да пиша хумористични стихове, след това за приятелство, любов, чувства, социални и т.н.т. Никога не съм си въобразявал, че съм поет. Аз съм инженер и няколко други работи.
Ангеле, аз зная кои пишат тройките. Дори единият идва и в блог.бг да се излага.
scarlety (Адриана Борисова): 27-01-2014г. 13:00
Прощалните мигове са тъжно нещо. Долових горчивата ирония, но ето,че си пак на терена!
Поздрави, Куш!Пишеш интересно.
---------------------------------------------------------------------
Ади, добре, че раздялата беше кратка, иначе сега щеше да ме издаваш посмъртно.
mimamina (Минка Конарова): 27-01-2014г. 13:16
Непринудено, откровено!
Поздрав!
--------------------------------------------------------------------
Аз съм си по непринудените неща. Все нещо разказвам. Но тук такива глупости не се котирали добре. Карай, ще го преживея.