23 июн. 2019 г., 10:20

Добре съм, Обич

1.9K 6 8

Добре съм, Обич... Вече съм добре...

Прощавай, пак заглъхва телефонът...

Гласът ти пак е тих. Непроменен.

Усещане за топъл юлски спомен...

 

Добре съм, Обич... Някак оцелях...

Дори без теб... Без никакви тревоги...

Болях до кръв. И без криле живях...

Без трепет. Без очакване. Без огън...

 

Не меря колко дадох, колко взех...

Заглъхва вече болката отляво...

Добре съм, Обич... Много съм добре.

Опустошена съм... Но все пак цяла...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ВАНЯ СТАТЕВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за искреното приятелство, Мария! Усмихната вебер!
  • Стихотворението, посветено на Бианка, насочи вниманието ми към теб, Ваня!
    Радвам се, че откривам в теб приятеля и поета! Близки сме по светоглед!
  • Благодаря ви, че сте част от моя свят, Данаил и Краси! Честит Еньовден!
  • От нишката на ризница тъкано
    от силата на болката заглъхва,
    дали от обич или в обич е събрано,
    или от спомена сега отдъхва...!?!
    Вдъхнови ме, Ваня. Поздрави!
  • Силно и искрено, с дълбочина! Поздравления, Ваня! В Любими!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...