23 июн. 2019 г., 10:20

Добре съм, Обич

1.8K 6 8

Добре съм, Обич... Вече съм добре...

Прощавай, пак заглъхва телефонът...

Гласът ти пак е тих. Непроменен.

Усещане за топъл юлски спомен...

 

Добре съм, Обич... Някак оцелях...

Дори без теб... Без никакви тревоги...

Болях до кръв. И без криле живях...

Без трепет. Без очакване. Без огън...

 

Не меря колко дадох, колко взех...

Заглъхва вече болката отляво...

Добре съм, Обич... Много съм добре.

Опустошена съм... Но все пак цяла...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ВАНЯ СТАТЕВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за искреното приятелство, Мария! Усмихната вебер!
  • Стихотворението, посветено на Бианка, насочи вниманието ми към теб, Ваня!
    Радвам се, че откривам в теб приятеля и поета! Близки сме по светоглед!
  • Благодаря ви, че сте част от моя свят, Данаил и Краси! Честит Еньовден!
  • От нишката на ризница тъкано
    от силата на болката заглъхва,
    дали от обич или в обич е събрано,
    или от спомена сега отдъхва...!?!
    Вдъхнови ме, Ваня. Поздрави!
  • Силно и искрено, с дълбочина! Поздравления, Ваня! В Любими!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...