Добре съм, Обич... Вече съм добре...
Прощавай, пак заглъхва телефонът...
Гласът ти пак е тих. Непроменен.
Усещане за топъл юлски спомен...
Добре съм, Обич... Някак оцелях...
Дори без теб... Без никакви тревоги...
Болях до кръв. И без криле живях...
Без трепет. Без очакване. Без огън...
Не меря колко дадох, колко взех...
Заглъхва вече болката отляво...
Добре съм, Обич... Много съм добре.
Опустошена съм... Но все пак цяла...
© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени