6 авг. 2007 г., 21:55

Добрите приятели

1.7K 0 6

Как си отиват добрите приятели -

по въздух, по вода... или със влакове?

Помахвам на изпращане с душата си

и след раздялата остава само чакане...

....................                 ..........................


Как си отиват добрите приятели -

с усмивки, със сълзи, безмълвни?

Ръце ли си стискаме или се прегръщаме,

преди нов път да ги погълне?


Как си отиват добрите приятели -

с обещания, с клетви, с признания?

Или просто загърбват, а след тях тишината

остава да стене в изгнание?


Как си отиват добрите приятели -

бързо, бавно... светкавично?

Пъхват ли бележка под вратата

или е във очите им посланието?


Как си отиват добрите приятели -

ограбващи, даващи... имащи?

Остава ли след тях отворена вратата

или затръшват я завинаги?


Как си отиват добрите приятели -

със забрава или със спомени?

Подават ли ръка за сбогом в мрака

или за изпращане не молят?


Как си отиват добрите приятели -

за кратко, за дълго, завинаги?

Ще пощади ли времето пътя в душата,

ако решат да се завърнат някой ден?


Как се посрещат добрите приятели -

на летища, пристанища, гари...?

Или идват по пътя в душата,

който за тях сме проправили?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Инна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за коментарите.
    И все пак се надявам времето да те опровергае,Симеон...То с днешните комуникации знае ли се?
  • И аз съм си задавала въпроса и съм се самообвинявала,
    но живота все ни е виновен.Поздрав за стиха!
  • очи, които не се виждат - забравят се. жалко, гадничко, но си е така. много искам да кажа обратното,както Мая и Ванина но:

    ако в живота ни беше непрекъснат ден,
    ако имаше само слънце в очите,
    нямаше да има между теб и мен
    думи неясни и пътища скрити...
  • Истинските приятели са винаги с нас,дори и да не са до нас!
    Поздрави за хубавия стих!
    Развълнува ме!
  • Браво,Ина!
    Поздрав и прегръдка,мила!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...