6.08.2007 г., 21:55

Добрите приятели

1.7K 0 6

Как си отиват добрите приятели -

по въздух, по вода... или със влакове?

Помахвам на изпращане с душата си

и след раздялата остава само чакане...

....................                 ..........................


Как си отиват добрите приятели -

с усмивки, със сълзи, безмълвни?

Ръце ли си стискаме или се прегръщаме,

преди нов път да ги погълне?


Как си отиват добрите приятели -

с обещания, с клетви, с признания?

Или просто загърбват, а след тях тишината

остава да стене в изгнание?


Как си отиват добрите приятели -

бързо, бавно... светкавично?

Пъхват ли бележка под вратата

или е във очите им посланието?


Как си отиват добрите приятели -

ограбващи, даващи... имащи?

Остава ли след тях отворена вратата

или затръшват я завинаги?


Как си отиват добрите приятели -

със забрава или със спомени?

Подават ли ръка за сбогом в мрака

или за изпращане не молят?


Как си отиват добрите приятели -

за кратко, за дълго, завинаги?

Ще пощади ли времето пътя в душата,

ако решат да се завърнат някой ден?


Как се посрещат добрите приятели -

на летища, пристанища, гари...?

Или идват по пътя в душата,

който за тях сме проправили?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментарите.
    И все пак се надявам времето да те опровергае,Симеон...То с днешните комуникации знае ли се?
  • И аз съм си задавала въпроса и съм се самообвинявала,
    но живота все ни е виновен.Поздрав за стиха!
  • очи, които не се виждат - забравят се. жалко, гадничко, но си е така. много искам да кажа обратното,както Мая и Ванина но:

    ако в живота ни беше непрекъснат ден,
    ако имаше само слънце в очите,
    нямаше да има между теб и мен
    думи неясни и пътища скрити...
  • Истинските приятели са винаги с нас,дори и да не са до нас!
    Поздрави за хубавия стих!
    Развълнува ме!
  • Браво,Ина!
    Поздрав и прегръдка,мила!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...