8 апр. 2017 г., 00:54

Добрият великан...1 част

2.2K 2 7

Някъде далече, далече от тук

живял някога тъжен великан.

Бил различен. За другите луд.

Самотник добър и неразбран.

Наричали го глупак и смешник.

Хулели го много жестоко дори.

Приел той ролята си на комик.

Но тайно събирал тихи мечти.

Дълго търпял и дълго живял

така, сред тези сиви несгоди.

Докато една нощ се не спрял,

и чул как някой, някой говори.

Заслушал се в нежният глас.

Гласче на малко, бедно дете.

Но Уви, точно пък в този час

то видяло неговото му лице.

И великанът също уплашен.

Оказал се уплашен. За срам!

В очите на малката страшен,

а в неговите... Точно не знам.

Великанът обаче се решил...

Грабнал я набързо. И хоп!!!

Жесток с нея обаче не бил,

нищо, че изглеждал уж строг.

Във своят дом я приютил...

Нахранил я добре. Облякъл.

От злите си събратя я скрил,

и от техните им проклятия...

 

Следва 2 част...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина каменова Все права защищены

Вдъхнови ме анимационният филм на Дисни "Добрият великан" който ме впечатли много със своите герои. С историята си за един добър великан и едно момиченце, живеещо в сиропиталище...

Комментарии

Комментарии

  • Душата е скрита
    зад различни лица
    те не са важни
    важна е Тя.
    Интересна тема за явното и скритото.
    Поздрав!
  • Хубава приказка! Чакам втората част. Поздрави!
  • Унесе ме, като в приказка. Чакам с другите. Привет, Иве!
  • Великаните обикновено са добри,ако изключим Циклопа на Омир в "Одисея"... Браво! Дано втора част е също толкова интересна.🐎
  • Много интересно,не съм гледала анимацията.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...